Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2009 14:55 - За детството, бащинството и проблемите
Автор: vasmer Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1290 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 16.07.2009 13:02


Гледам и не вярвам, че се случва. Ето го моя малък наследник - вече е на повече от 2 месеца, а вече се замислям за това какво детство ще има. Трудно ми е да си представя живота му в бетонната джунгла. В училище - чипс, след училище - компютърни игри, затлъстяване и затъпяване.

Напоследък е модерно да се дискутира агресията в младите. Правят се псевдо-програми, после се вземат псевдо-мерки, а всички сме наясно, че проблемът е във връзката, която създаваме с малкия човек. Или може не сме? Аз дори не мисля, че има агресия, по-скоро има едно всеобщо затъпяване и изпразване от съдържание. И ако човешкият ум не беше устроен така, че да запълва празнотата, не съм сигурен али нямаше да срещаме само празни погледи. Може би агресията просто е отговор на вакуума.

Като почитател на старата на фантастика не мога да не си спомня достатъчно на брой романи, които описват какво се случва с обществото, когато е напълно задоволено и не трбява да се бори за нищо. Мислейки логично, би следвало да слезем на по-ниско еволюционно ниво, движени от първичните инстинкти - агесия и похот. Ами то май това се случва с децата ни. Не че сме напълно задоволени, но това е въпрос на друга статия :)

Аз обаче се отклоних, поради склонността си да генерализирам и изпадам в псевдо-философски разъждения, за което нямам никакво оправдание :)

Връщам се обратно по темата. Имах прекрасно детство в малък планински град в китната ни социалистическа родина. Имах досег с природата, имаше деца, с които да общувам, имаше даскали, които ни пердашиха, като прекалявахме. Като ученик в гимназията открих алкохола и се хвърлих с гърди юношески (това беше термина на времето) да го изпия всичкия. Естествено резултатът беше силно в негова ползва, но и аз съм имал своите моменти :) И всичко това беше гарнирано с много и най-разнообразни занимания - класни и извънкласни и спорт, за да стана това което съм. Резултатът ще го оценява историята, но поне не търся отговора на въпроса "Аз ли съм или не съм?" :)

Какво от всичко това ще види моя син? И дали наистина ще е загуба за него, или аз вече съм динозавър, който не разбира, че моето детство е заменено с нова по-технологична версия, в която той ще натрупа много повече знания за света, от колкото аз съм успял на неговата възраст, но ще плати за това със зауба на живо и чисто човешко общуване и досег с природата? Да, аз ще му покажа всичко, което аз смятам за ценно, но дали е достатъчно? Пак ще пиша, за да споделя :)



Тагове:   агресия,   възпитание,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг

1. анонимен - мдаа
09.07.2009 16:20
За съжаление си ужасно прав, аз съм семеен, работещ човек в същото положение и доста често ме налягат абсолютно идентични размисли. Ще се наложи да полагаме сериозни родителски усилия, вероятно в пъти по-сериозни от това, което нашите родители са правили за нас. Не знам дали е добре или зле....
цитирай
2. vasmer - ...
09.07.2009 17:35
И аз не знам! Нашите родители залагаха много на обществото и училището да се погрижат за нашето възпитание. Сега не можем да си го позволим, ако не искаме да изпуснем децата си. От друга страна как да го правим при положение, че сме първото поколение, което трябва да го направи? Нямаме опита, ще трябва да трасираме пътя сами.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vasmer
Категория: Бизнес
Прочетен: 555874
Постинги: 112
Коментари: 1439
Гласове: 1971
Спечели и ти от своя блог!