Прочетен: 1680 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2009 13:02
Гледам и не вярвам, че се случва. Ето го моя малък наследник - вече е на повече от 2 месеца, а вече се замислям за това какво детство ще има. Трудно ми е да си представя живота му в бетонната джунгла. В училище - чипс, след училище - компютърни игри, затлъстяване и затъпяване.
Напоследък е модерно да се дискутира агресията в младите. Правят се псевдо-програми, после се вземат псевдо-мерки, а всички сме наясно, че проблемът е във връзката, която създаваме с малкия човек. Или може не сме? Аз дори не мисля, че има агресия, по-скоро има едно всеобщо затъпяване и изпразване от съдържание. И ако човешкият ум не беше устроен така, че да запълва празнотата, не съм сигурен али нямаше да срещаме само празни погледи. Може би агресията просто е отговор на вакуума.
Като почитател на старата на фантастика не мога да не си спомня достатъчно на брой романи, които описват какво се случва с обществото, когато е напълно задоволено и не трбява да се бори за нищо. Мислейки логично, би следвало да слезем на по-ниско еволюционно ниво, движени от първичните инстинкти - агесия и похот. Ами то май това се случва с децата ни. Не че сме напълно задоволени, но това е въпрос на друга статия :)
Аз обаче се отклоних, поради склонността си да генерализирам и изпадам в псевдо-философски разъждения, за което нямам никакво оправдание :)
Връщам се обратно по темата. Имах прекрасно детство в малък планински град в китната ни социалистическа родина. Имах досег с природата, имаше деца, с които да общувам, имаше даскали, които ни пердашиха, като прекалявахме. Като ученик в гимназията открих алкохола и се хвърлих с гърди юношески (това беше термина на времето) да го изпия всичкия. Естествено резултатът беше силно в негова ползва, но и аз съм имал своите моменти :) И всичко това беше гарнирано с много и най-разнообразни занимания - класни и извънкласни и спорт, за да стана това което съм. Резултатът ще го оценява историята, но поне не търся отговора на въпроса "Аз ли съм или не съм?" :)
Какво от всичко това ще види моя син? И дали наистина ще е загуба за него, или аз вече съм динозавър, който не разбира, че моето детство е заменено с нова по-технологична версия, в която той ще натрупа много повече знания за света, от колкото аз съм успял на неговата възраст, но ще плати за това със зауба на живо и чисто човешко общуване и досег с природата? Да, аз ще му покажа всичко, което аз смятам за ценно, но дали е достатъчно? Пак ще пиша, за да споделя :)
09.07.2009 16:20