Стоя си, чета някои статии и коментари и си мисля:

Трябва ли да си мълчим, когато нещо не ни харесва и как да се промени това нещо, ако само си траем? Ние сме измислили поговорката „Преклонена глава, сабя не сече”. Не е ли време да вдигнем главата?

Признак на големи претенции ли е желанието ми да живея в малко по-нормална държава? Ясно е, че нашето поколение, така нареченото поколение на прехода, ще отнесе всички негативи, но трябва ли да оставяме работата недовършена и да я завещаем на децата си? Дали няма да ни съдят и дали няма да загубим уважението им, ако го направим?

По-лош българин ли съм за това, че казвам неща, които всеки от нас мисли и с които се сблъсква всеки ден? Не е ли по-добре да се борим с тях сега?

Трябва ли да се изнасям от България, само защото общото мнение е: „Щом не ти харесва, махай се от тук!”? Не е ли по-добре да направим каквото можем според силите си за оправяне на нещата, вместо да даваме силите си за чужда държава?

Какво е това гражданска съвест? Да си мълчиш, да мрънкаш или да имаш активна позиция и да я отстояваш? Напразна ли е например статията за KFC след като хиляди хора я прочетоха и коментираха и помогнаха за стряскането на мениджмънта? Дали ако всички не се подкрепяме, няма да се променим?

Какво е патриотизъм? Да ревеш с пълно гърло, че си горд че си българин, докато газиш боклуците? Да набиеш двама циганина? Или да крещиш по форумите, че на истинските българи и така им харесва, защото това им е родината?

Аз искам да живея в България. Нещо повече, след като съм живял в чужбина, съм избрал да се върна в България. Но не е ли сега нашето време да помогнем както можем, за да станем по-добри и да живеем по-добре?

Поне аз не си мълча, както си забелязал! :)))

у нас гражданската позиция е двайсет да веят знамената , а двеста да гледат сеир отстрани и да чакат евентуално двайсетте ентусиасти да отвоюват и за тях по някоя благинка. Жалко но факт!

С мълчание нищо няма да постигнем!
Трябва всеки свободно да си изразява мнението, защото само така човек доказва , че го има.
Дължим го на себе си, на родителите си, а и на нашите деца!

Да бе, като филолог мога да твърдя, че имаме много тъпи поговорки.
Е, можеше някой да каже, че това е важало по турско време. Че така е можело да оцелеят, за да воювот после срещу насилника.
Сега вече е друго. Остаряла е поговорката за преклонената глава.
Ама няма кой да изясни, да покаже позиция. То голем страх от ... нищото.

Напълно съгласна с втори коментар. Много жалко, но факт. Чак ти иде да им смачкаш фасоните, тъпчовци.

Можем да мълчим и страдаме, можем да страдаме и проправяме пътя за следващите. Ние избираме.
От да умра кротко и да умра, борейки се за живота си избирам второто.

Странно ,че българите са нагли и нямат срама. Първите седем години са ни т акива, пък и тези в училище!!!

ВЧера един ме предреди - инвалид в тежко състояние, а той здрав прав мъж, пък изобщо не му стана неудобно. Откъде тази наглост, не ми е ясно. Има граници. Бабичките не смеят да ме предредят. А той "с връзки"...пред инвалид. На теория трябва да идва лекар в къщи, но в България... НЕМА такъв филм. Момчето използва връзки, да го чакам в инвалидната количка.
Огледайте се. Огледайте тези около вас. От там започват нещата. Има много лицемери, които бият под кръста, когато никой не вижда. Не ги подкрепяйте.
Такива паразити искат да се бориш с тях.

Абсолютно същото нещо се случва няколко пъти на жена ми, първо докато беше бременна, а сега с количката. А тя даже се опитва да им каже, а те се правят, че не чуват. И това го правят основно старите хора, които уж са били много културни, които постоянно плюят по нас младите, че сме развалено поколение. Вече виждам къде е разваленото поколение. А в автобуса бабите с бастуните могат да те подложат на такова мъчение, дето и по турско го е нямало. Чудя се само защо обикновено го правят на болни хора, бременни, на по-слаби от тях. Защо не дойде мен да ме изпревари в магазина? Защото хем са нахални, хем страхливи - ужасна комбинация :(

Леле!
Аз написах почти съ
ия постинг преди седмица! Ужас - имам предвид, че все едно съм преписала някои неща от теб.
Да ама не.
По-добре да бях, но сме на това дередже, на което няма как да съм преписала, а мислите са ни общи, защото живеем в едно и също скапано общество, в мръсен и лош град, в опустошена държава. Защото сме горките деца на перестройката.
И поговорката вече няма да бъде "Не питай старило, а патило", защото ние ще сме стари и патили.

сега пак погледнах датите - моя пост е преди твоя, но със сигурност не си преписвал и ти :-))
Прочетох и коментарите - същото се случва на всеки.
А що за рая сме тогава?
Имам предвид, че сме дацата на прехода и уж като минели не знам колко си поколения, тогава можело да се оравим. Но защо тогава робската психика и поведение обречено от комплекси, все още царува след много "свободни" години?

Това че пишем по едни и същи теми показва, че май ни стяга чепика от една и съща страна ,образно казано :) Но не е лошо, колкото повече се пише, толкова по-добре. Ако можеше и след като се прочете да се осмисли и да ни промени, още по-добре. Ееех, мечти!
За мен всъщност важното е, че сега е нашето време. По времето на социализма бях малък, в началото на демокрацията бях юноша (тогава още не знаехме юноши ли сме или тинейджъри). Сега вече съм в такава възраст, в която имам и силите, и желанието да променям. И ще се боря!

сегя щях да покажа една с вдигнат палец за "go ahead"...давай!
Явно сме почти на една възраст. Какво да кажа - ще е празнодумство, което най-мразя.
Явно е, че "носим един номер обувки, който не ни е по мярка"...и те подкрепям напълно!
Надявам се да сме повече, които не говорим само...

Ох, зъжалявам, това на горния коментар съм аз, но съм забравила да се логна...