Компютри, софтуер и други мръсни думички - накъде се развиват технологиите и дали се развиват в правилната посока според мен? Както много други пъти съм в опозиция, а дали съм прав – може и никога да не разберем.

Малко история с елементи на сантименталност. Какво е софтуер, хардуер, операционна система, програма ... ?

Според Библията в началото е било словото, а според компютърната библия в началото е била нуждата да се замени сметалото с по-напреднала машина, която да умножава и дели. Постигнал го е Блез Паскал през далечния 17 век с доста сложна механична машина. В негова чест 3 столетия по-късно е създаден език за програмиране Паскал, с който все още някои млади умове навлизат в програмирането.

Следващият крайъгълен камък е бил смятането на диференциални уравнения. Няма да навлизам в подробности обяснявайки какво е това диференциално уравнение, ще спомена само проблема – с диференциални уравнения се описва движението на снаряда изстрелян от оръдие. Още по време на първата световна война има нуждата от такива машини и те се появяват.

Следват велики имена които творят в тази насока – почвайки от Чарлз Бабибж, Алън Тюринг, Джон фон Нойман и нашата българска гордост Джон Атанасов. Всеки от тях има огромна заслуга за това какво е комютъра в наши дни.

Ще прескоча една доста интересна част от историята на изчислителните машини и ще стигна до създаването на първия персонален компютър Apple II. Копието му в България се правеше в социалистическата гордост Правец и носеше същото име – Правец с модификации 82, 8С, 8Д и т.н. Помня средата на 90-те, когато един Правец струваше колкото една Лада. И се намираше също толкова трудно, защото ладите ги внасяхме по малко (до сега не съм намерил някой да ми обясни защо), а пък Правците ги изнасяхме по много.

Да се върна на темата: от гледна точка на нас като хора, които трябва да ползваме комютъра Правец си беше - няма да си кривя душата – беше си играчка от компютърната индустрия за компютърните маниаци. Признавам, че не съм особено справедлив – имаше доста хубави програми на Правците, но чак за революция не можем да говорим по онова време, въпреки заводите за полупроводници и „цели проводници” на нашия тогава пръв държавен и партиен ръководител.

Следващата версия на родното комютърно производство беше Правец 16 с инсталирана операционна система DOS. Много от вас дори не са чували за нея, но тя си беше голяма работа навремето.

Тук е момента да обясня на по-прост език какво е това операционна система. Първо, операционната система е вид софтуер. Второ, тя е вид софтуер, който образно казано, ни дава възможност за комуникация с хардуера. Стана сложно. Какво е пък това хардуер? Всички сме чували онези магически думички процесор, рам памет, хард диск, мрежа и какви ли още не. Е, всичко това е хардуер с най-разнообразни функции. Отново най-общо казано – дели се на три части – входящ, изходящ и обработващ. През входящия хардуер даваме команди (клавиатуа и мишка), през изходящия виждаме резултат (монитор), а останолото хич не ни интересува какво е, стига да не забива J. Та това е хардуера.

Върху хардуера, едно племе наречено програмисти пише така наречения софтуер и се мисли за много важно, защото прави неща дето простосмъртните не разбират. А всъщност софтуера или програмите са една поредица от команди към точно тази част от хардуера, която не ни интересува. Една програма е нещо от типа – ако стане еди-какво-си направи еди-какво-си. Когато програма се запише на CD, сложи се в лъскава кутия с надпис Майкросфт, става софтуер или софтуерно приложение J

Сега минавам на операционнаата система – ами това си е една програма, която дава възможност на хардуера да работи като едно цяло, да приема заявки за изпълнение на разни неща от нас и да връща резултат. Естествено операционната система е и много други неща, но от гледна точка на потребителя, който се бори с нея по цял ден е точно това. И няма разлика дали е Windows или Linux, въпреки, че Linux феновете ще протестират J

Продължавам историята. След представянето на върховата технология Правец 16 с операционна система, вече можем да говорим за реално използване на компютрите за нещо смислено. Появиха се текстови редактори, започнаха да се правят специализирани програми и колелото се завъртя. Това беше и пърият ми личен компютър, който закупих по времето когато компютрите се продаваха с последните 10 броя на списание „Компютър” J

Някъде по същото време в световен компютърен мащаб се случи едно чудно събитие – компанията Епъл купи правата върху графичния интерфейс от Ксерокс, а пък Майкрософт успяха да откраднат идеята използвайки похвата на подлото чавдарче. Резултатът беше създаването на операционната система Windows, която повечето от нас ползват в момента. Удобно, графичен интерфейс, кликаш бутончетата на мишката, отварят се прозорци, предупреждават те съобщения, избщо културна работа. Въпросът обаче е: Доволни ли сме от това или все нещо не ни достига?

Колко пъти сте се чуствали като идиоти след като си сложите новата на версия на някоя много любима програма? Гледам и не вярвам на ушите си – пуснали са звук. А за какво ми е този звук? Старата програма си работеше и без него, но беше малко бавна. Дали вече е по-бърза? Опа, не са! За сметка на това така са скрили мястото за спиране на звука, че набързо махнах новата версия и минах обратно на старата. А, да, забравих да кажа, че има супер много нова функционалност, но защо по дяволите ми трябва да пиша е-майл от плейъра за филмите?

Това е един много странен парадокс в нашия бранш – средствата за създаване на графичните интерфейси стават все по-усъвършенствани, а интерфейсите, които създаваме са все по-далече от нас и по-трудни за разбиране. Чували ли сте този стар виц – Как гинеколког прави ремонт на двигателя? – През ауспуха! Много е странно, но за да свършиш нещо смислено с последните верссии софтуер, май е същото.

Винаги съм се удивлявал на факта как е възможно, след като използвам дадена програма да кажем година, и при това я използвам пълноценно, да открия нещо ново, което мога да правя с нея? Изобщо някой може ли да ми обясни как тази възможност е могла да се крие от мен в продължение на година?

Наскоро ходих в един офис, където една потресаваща гледка разтърси невинните ми сетива – в тоалетната имаше още една вътрешна врата, която водеше до помещение, в което стоеше ... хладилника J Алегорията е същата – ние постоянно намираме „хладилници” в „тоалетните” на нашите програми или на устройствата, които всекиднвно използваме и които са измислени да ни помагат, но много често доста активно се борят срещу нас.

Всъщност резонния ми въпрос като потребител е: имаме ли нужда от толкова много нови функции? Колко от вас знаят какво е RSS? На колко им пука? J Когато за пръв път видях подобен надпис, естественоо реших да проверя. След около час вече бях светнат. Не казвам, че е безполезно. Казвам само, че е толкова добре скрито зад абревиатурата, че чак дразни.

Имате ли нужда от мобилен телефон с MP3, радио и други мултимедийни функции, който не може да прехвърли контакт от SMS-a към контактите? Ако искате, можете да вземете моя. Върви с хартия и молив J

Все пак изглежда, че в това направление има една разумна тенденция – Nokia обяви, че ще представи на пазара нов модел телефон само с една единствена функция – телефон. Естствено, че има и едно голямо НО – тъй като това е толкова съвременно инженерно постижение, телефонът ще се предлага само във високия клас и ще стгрува естествено много пари J Но това са зъбните колела на маркетинга – за това ще пиша друг пост.

Всъщност аз започнах с история, минах през малко обяснения, малко се оплаках, но главния въпрос си стои – как да направим така, че работейки с компютрите да ни е лесно, да не се дразним и най-важното – да чустваме, че компютрите са ни полезни?

В интерес на истината има и програми, които не са в описаните категории и характерното за тях е, че те много рядко се променят J За това и хората си ги харесват J