Прочетен: 4584 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 10.06.2011 09:21
Освен несъгласието си с тезата за самореформиращата се съдебна система, бих искал да покажа собственото си виждане за това какво следва да се направи или поне какви да са първите стъпки в тази насока. Възможно е част от идеите да са в противоречие с Конституцията, но според мен трябва да спрем да гледаме на нея като на свещена крава и да я променим, ако виждаме, че се изисква такава промяна.
Преди да започна искам само да вметна нещо. Преди време четох в един постинг, за съжаление не си спомням къде, как приемането на закони трябва да се удължи колкото е възможно повече, дори да се създаде горна и долна Камара в Парламента, с цел максимално обсъждане и забавяне на приеманите закони. Искам да кажа, че напълно споделям подобно мнение. И когато казвам, че е необходима промяна, нямам предвид тази промяна да се извърши ударно за две седмици, а да не се стряскаме, ако е необходимо да се промени нещо, което отдавна считаме за даденост.
И така, какво представлява съдебната система в България и защо не работи? Ако забравим за момента думата съдебна, а наблегнем на система, можем да изкажем следния основен принцип, приложим от техниката до моделирането на социалното обкръжение – за да бъде една система стабилна е необходима отрицателна обратна връзка. Какво означава това? Казано на по-прост език всяко едно действие на системата в положителна или отрицателна посока, поражда реакция с отрицателен знак. Това е основна аксиома в управлението и задължително необходима стъпка за контролиране на процесите.
Какво се получава в нашата любима съдебна власт? Ако сте общували някога с висш магистрат или просто някой обикновен съдия, няма начин да не сте усетили усещането за независимост, което излъчват тези хора. Те са толкова независими, че скоро очакваме да отлетят свободно в атмосферата, неподвластни на земното притегляне. Дали от криворазбраната демокрация, дали от усещането за безнаказаност, но всеки един опит до момента за промяна се сблъсква с общия вой: „Не ни закачайте независимостта!” Е, когато си мислиш, че си напълно независим, че никой не те контролира, а от теб зависи толкова много, е нормално да платиш 200 000 евро, за да получиш подобаващ пост и да си правиш зулумите на спокойствие. Това е само психологическата страна на нещата, която обяснява толкова популярния феномен напоследък Красьо с ланците, както и други уродства, които не са успели да стигнат до медиите.
Какво имаме от структурна гледна точка? Според мен, пълен батак. Тук няма да разглеждам ролята на полицията, тъй като в България действа принципа „Разделяй и владей”, независимо, че от години докладите на всички европейски проверяващи са по глава „Правосъдие и вътрешен ред” и е доста нелогично такова формално разделяне на дейността. За да се закърпи положението се правиха промени на парче, като промяна на следователи в дознатели, измисляне на позиции като наблюдаващ прокурор и други подобни умни и не толкова умни кърпежи, но никой не посмя да бутне структурата малко по-кардинално, така че да се получи логично взаимодействие, а не организационно наложен безпорядък.
От организационна гледна точка в момента имаме няколко много интересни структури в държавата – Министерство на правосъдието, Висш съдебен съвет, Прокуратура, Следствие (от което няма никакъв смисъл в момента, според новия НПК, като то гласно или негласно се преля в Прокуратурата) и Министерство на вътрешните работи, което осигурява образно казано началото на наказателния процес. Взаимодействието между тези институции е в рамките на техните законови пълномощия - добро или лошо, но го има. Контролът на дейността, обаче, е силно разводнена и неясна. Или както казах по-горе, няма я отрицателната обратна връзка.
Но да започнем подред. Любимият ми Висш Съдебен Съвет. Какви са функциите на ВСС? То би трябвало да отговаря за назначаването на висши съдебни служители, би трябвало да изготвя правилници и наредби за качеството на решенията и най-образно казано да се занимава с качеството и обективността на съдийската оценка и на съдебните органи. Какво се получава на практика? От както ги направиха постоянен орган се чудят как да си запълнят времето и какви нови далавери да измислят. Според мен това, че стана постоянен орган беше голяма грешка, независимо от подкрепата на ЕК.
Отварям една скоба, личният ми опит с представителите на ЕК показва следното – те са съгласни почти на всичко, стига да е добре обосновано и да се виждат резултати. Сляпото прилагане на техни предложения е почти толкова опасно, колкото и нищоправенето. Предишните правителства правиха и двете едновременно – затова сме на този хал.
Връщам се отново на ВСС. След като станаха постоянен орган, трябваше да си запълнят времето с нещо – и те го запълниха с глупости, кадруване, скандали, Красьо с ланците и други знайни и незнайни воини на корумпираната ни действителност. Завзеха дейности, които със сигурност нито са им присъщи, нито е логично да се управляват от тях, като например управление на програми по ОПАК, управление на информационни системи, обществени поръчки – все вкусни хапки, с голяма далавера.
Какво имаме от другата страна? Има така нареченото Министерство на правосъдието. То пък горкото толкова се обезличи през последните две години, че в момента е трудно да се каже за какво отговаря. От всички дейности май единственото което остана е писането на закони, но ако видим каква е средната възраст на Дирекция „Съвет по законодателство”, които реално творят законите ни, трудно ще видим някаква светлина в тунела. Тоест, спокойно можем да кажем, че в момента ако няма Министерство на правосъдието, никой няма да забележи.
Какво имаме от трета страна? Имаме прокуратура. Туй пък чудо какво е? Някаква структура, неясно на кого подчинена, т.е. независима. Имат си симпатичен Главен прокурор за медийни изяви и пълни батаци, ако се разрови човек надълбоко.
Стигаме и до контрола. За контрол на дейността на съдебната система има два инспектората – към Министерството на правосъдието и към Висшия съдебен съвет. За какво са ни два, аз лично не разбрах. Сигурно, човек ако им прочете устройствените правилници ще разбере, че така трябва да е, но пък управленската логика казва, че един е достатъчен. И този един трябва да е към Министерството.
Правя едно обобщение – имаме независими съдилища, имаме ВСС, който се занимава със собствените си глупости, имаме независима прокуратура, имаме обезличено Министерство на правосъдието и имаме два инспектората, които следят всичко това. А къде е йерархията? Кой на кого може да търси сметка? Аз съм съгласен, че РЕШЕНИЯТА на съда трябва да са независими от влияние, но твърдо не мога да се съглася, че всички тези институции ще ми се крият зад маската на независимостта. Трябва да има ред, трябва да знаят, че са уязвими и трябва да има организационен контрол върху дейността им. А криворазбраната ни демокрация казва в момента че изобщо контрол не можело да има. Хайде бе! Че това къде го има по света?
За да не съм голословен ще кажа какво предлагам. Първо ВСС или да се закрие, или отново да стане непостоянен орган със силно орязани функции засягащи само избирането на магистрати и изготвяне на правилници и уредби засягащи качеството на съдебната „услуга”, ако можем така да наречем дейността им. В крайна сметка обществото им плаща заплатите, значи те предлагат услуга за тези пари. Всички останали дейности трябва да се прехвърлят в Министерството на правосъдието, което трябва да осигури пълен организационен контрол върху съдебната система.
В момента под шапката на МП са само затворите. Там трябва да влезнат и съдилищата, и Прокуратурата. Да не ми се разхождат съдии и прокурори като скъпоплатени проститутки по цял ден, на базата си познати във ВСС. Разделянето на организационната от съдебната дейност е единствения начин да се оказва натиск върху съда, без да се оказва натиск върху съдебните решения. А всъщност това е изискването на Конституцията към съдебната власт – не абсолютна независимост, а независимост на решенията.
Контрол върху дейността на съдилищата и прокуратурата следва да осъществява един инспекторат, който да е към МП. Тук се осъществява контрол едновременно върху качеството на решенията на съда и върху организацията на работата. При установени нередности в организацията МП трябва да има лостове за санкции. При установени нередности в решенията трябва да се сезира ВСС. Ако ВСС не вземе решение и становище в определен срок, отново се налагат административни наказания. Цялата тази система трябва да се контролира от комисия в Парламента.
Предложеният модел, макар и непълен, според мен, би следвало да осигури стабилна съдебна система с възможности за регулация и контрол, както и спазване на конституционното изискване за независимост на решенията.
След като се свърши всичко това, може да се пристъпи към промени на НПК, НК и други основополагащи документи, които да дадат възможност за качествена и ефективна присъда. Но без предварителната организация, всички промени са напълно безсмислени, както показва практиката до момента. Не мога да коментирам там какви промени са необходими, аз не съм юрист. Предложеното от мен до момента се базира на две основни аксиоми – оптимално управление и независимост при решенията. За всичко друго юристите и парламента трябва да преценят и да вземат съответното решение. Колкото до организацията, мисля, че няма друга алтернатива.
Искам само да направя уточнение – този постинг не е срещу редовите съдии и прокурори. Голяма част от тях работят в доста мизерни условия, при огромна натовареност и без никаква светлина в тунела. Този постинг е против една клика от вечно окопали се магистрати и далавераджии, както и срещу бездействащото или неправилно действащо министерство на правосъдието.
Мисля, че всичко това, което пиша се знае. Защо не се прави нищо, обаче е трудно да се отговори без да влизаме в тезата, че „Всички са маскари!”. А аз искам промяна, гласувах за промяна!
Публичен профил на vasmer, категория Личен блог
Ако желаете да създадете уникално местенце за събиране и споделяне на знание, регистриайте се тук! Стига вече социални мрежи! баластра-та е за лични неща!
Любов - омраза на управляващи към управл...
СЪДЕБНАТА РЕФОРМА ВЕРОЯТНО ПАК ЩЕ СЕ ИЗР...
04.11.2009 13:10
Между другото има практики от соца, които са реализирали нещо поодбно. Може да се вземат и дасе преразгледат. Не е нужно да откриваме топлата вода. И най-интересното е, че това съм го чувал от самите съдии. Свестните! Сигурно има и добри практики от запад. И те могат да се прегледат. Въпросът не е в това. Въпросът е политическата воля. Министърът трябва да тропне по масата. За сега не го прави. И гледайки ситуацията май няма и да го направи. Дано да греша!
04.11.2009 16:41
Те хем искат да са съдии, хем ги е страх да съдят престъпниците. Ами който го е страх, да не ходи в гората за мечки, т.е. да идат на полето да берат цвекло, а не да са съдии.
НЕ СЕ ПРАВЕТЕ НА ОЩИПАНИ
05.11.2009 09:11
Ще видите обаче как ще му се напукат лещите на бате Бойко като види следващия мониторингов доклад за правосъдие и вътрешен ред. От сега казвам че захарта им свърши.
Едно нещо не се ли направи "от раз", никога не се прави. И второ, ако не направиш нещо както трябва, по-добре не го прави изобщо. Но у нас, нищо не се прави както трябва и то не случайно. Както и да е.
По стечение на обстоятелствата, преди 7-8 години, ми се възложи да реформирам "системата" за сигурност в министерството на отбраната.
Като дресиран в отговорност и лоялност към обществото и шефовете ми /а в армията това е принцип/ и като наивно амбициран да приложа наученото от изворите по материята на запад, и разнообразния си опит на различни позиции във войската, взех на сериозно задачата и създадох съответната организация за работа.
Противно на масовата практика в законотворчеството у нас, създадената работна група отдели достатъчно време за анализ на състоянието на съществуващата система и на прогнозата за обем и характер от задачи, които произтичаха от членството в НАТО..
В желанието си да направим нещата "както трябва" изследвахме както вътрешните, така и външните взаимовръзки на структурите за да търсим по-целенасочено оптимума на една бъдеща икономична, но и добре работеща система.
Като ни стана ясно как стоят нещата, формулирахме два подхода - ведомствен и национален.
Ведомствения подход означаваше да се съсредоточим само вътре в МО / в случая само до отношенията между военното контраразузнаване, военната полиция и службата по сигурността на информацията. Военното и армейското разузнавания си отпаднаха автоматично, поради различната от поставената на анализ материя.
Националния подход предполагаше да се икономизира, опрости и направи по-ефективна, цялата система от органи по сигурността и реда в държавата, които имаха дублиращи се /и сега се дублират, триплират и мултиплират/ фукции с тези на военните органи. Това наложи да включим в един от вариантите на проекта ни и реформирането и на Националните служби НСС ,"Жандармерия", Гранична полиция и още куп и сега живуркащи си за сметка на бюджета полиции, като ги обединим в едно, но в МО..
Та, решихме да предложим на политическото ръководство на МО за утвърждаване един от двата начина да оптимизиране на системата.
Наивно акцентирахме на националния подход, като носещ повече икономии и по-добри резултати в работата им на общонационално ниво.
Това предполагаше, че и при ведомствен и при национален подход към реформирането им, от няколко, самостоятелни по подчинение и бюджетиране структури, но с еднакви или близки задачи, ще остаен само една, добре структурирана, окомплектована и осигурена такава. Икономиите от такъв подход се измерваха с милиони лева., а ефикасността на новите структури бе очевидно безспорна.
Бе ни утвърден ведомствения подход, естествено. За националния ни казаха "не се бъркайте където не ви е работа".
Като разработихме проект за Закон предвиждащ нещата в МО да се направят "както трябва", групата бе разтурена, а на бял свят излезе съвсем различно нещо . Вместо утвърдените оттогавашния премиер Костов 500 души всичко, както се предвиждаше в нашия проект, при царя се пръкна мегаструктурата "Служба Сигурност-ВКР и Военна полиция" наброяваща 1500 души ...която така и не бе попълнена никога с кадри, а при създаването на ДАНС, ВКР бе прехвърлено там. Така от нещото остана едно нищо и вместо "както трябва" стана "както не трябва".По нашенски.
Това си го направиха самите ВКР-ета, които се нагърбиха да се "самореформират", а в същност компроментираха проекта, само заради кожите си..Накрая загубиха и тях в ДАНС.
Ето ви пример, как се самореформират държавни звена.
- Никак.
Лично моето мнение е, че съдебната система не може да се реформира сама. Исках просто да изложа концепцията си за това какво трябва да стане. И съм поласкан от факта, че определен кръг от хора смятат, че това е началото на някаква концепция. Остава само да има воля да се реализира тази или друга концепция, няма значение. Важното е да е такава, която реформира, а не само да замазва.
Интересно ми е и друго? Какво се случва с такива хора като нас? Тъй като сме политически необвързани, обикновено хвърчим при първия полъх на вятъра. Това също е материал за размисъл. Ако играеш по правилата, няма да направиш нищо. Ако пък искаш да направиш нещо, си вън. Затворен кръг.